Стартиране: Възходът и падението на Суперлигата преглед – много стари неща | Европейска суперлига


ДжПреди повече от година една зла кабала от европейски милиардери, американски плутократи от хедж фондове, руски олигарси и кралски особи от Персийския залив измислиха схема да изтръгне сърцето на красивата игра и да я постави на олтара на тяхната алчност. Единствено героичната съпротива на обикновените футболни фенове, подпомогнати от стар етонски премиер с пръст на популисткия пулс, спря тази дяволска свобода.

Какво – както може би би казал лорд Шугър, ако бившият председател на Тотнъм Хотспър не беше част от проблема – куп стари глупости.

И все пак това е историята, разказана от Kicking Off: The Rise and Fall of the Super League (BBC Two), за съдбовните дни през април 2021 г., когато собствениците на 12 от най-големите клубове в Европа, включително шест от Висшата лига, разкриха планове за отцепено състезание да съперничи на Шампионската лига на УЕФА. Тогава, само за три дни, плановете бяха въведени в съответствиеблагодарение на протестите на феновете.

Друга по-малко ласкава версия на историята е извлечена от този документален филм. За феновете на водещи клубове може също толкова лесно да се смята, че не се съпротивляват на капиталистически излишък, а като замесени в разпространението му. Тази история би разказала как футболът е обезсилил общностите, въведени ценови политики, които правят операта да изглежда достъпна и в заговор с най-деспотичните режими в света, докато феновете аплодират отстрани.

Ако смятате, че преувеличавам, помислете какво се случи на Стамфорд Бридж преди два месеца. Феновете на Нюкасъл Юнайтед баракираха своите хомолози на Челси с плакат с надпис “Ние сме по-богати от вас”. Виждате ли, че Нюкасъл наскоро беше финансиран от Публичният инвестиционен фонд на Саудитска Арабия на стойност £315 милиардадавайки му значение отвъд дори руския олигарх Роман Абрамович, собственик на Челси, чиито активи току-що бяха замразени от правителството на Обединеното кралство заради уютните му отношения с Владимир Путин. Ден преди армията на Тун да се похвали, Саудитска Арабия екзекутира 81 души. Накратко, футболните фенове не винаги са принципните души, представени от говорещите глави на този документален филм.

В програмата домакинът на Мача на деня и бивш нападател на Англия Гари Линекер прави интригуващ момент: „[Football] не е религия. Но не е далеч за много хора. Те не искат да се забърква с това.”

Вярно е, че футболните фенове се покланят в храмовете на Етихад или Емирствата, както са правили техните предци в църквата: играта не е точно опиат на масите, а на тези, които могат да си позволят удивително скъпи абонаментни билети или са готови да направят Рупърт Мърдок стана по-богат, като се абонира за Sky Sports.

Но въпреки това, което казва Линекер, феновете отдавна са щастливи да видят как играта се забърква. Те приветстваха преливане на мръсни пари, аплодираха екипи, пълни с бдителни на шестцифрени седмични заплати, дори одобриха спонсори на фланелки, които подтикват уязвимите хора да залагат с пари, които нямат.

Нищо от това не означава, че мръсната дузина трябва да бъде пусната от куката. Този документален филм обяснява как и защо стара гвардия от елитни клубове с дългове е измислила Европейска суперлига. Основна мотивация беше да се противопостави на възхода на новите богаташи, като Манчестър Сити и Пари Сен Жермен, като и двете се финансират от петролните пари на страните от Персийския залив и могат да черпят безпрецедентен капитал, за да осигурят най-добрите таланти.

За да оцелеят, клубове като Реал Мадрид и Ювентус искаха да наклонят игралното поле в своя полза. Тяхното предложение представляваше състезание между 20 отбора, обособени така, че да включват 15 членове-основатели всяка година, плюс петима, които ще се класират въз основа на представянията си през последните пет години, а не постижения от сезон по сезон в националната си лига. Това би направило състезанието подобно на NFL и NBA в САЩ, които представят едни и същи отбори всяка година.

Защо това е непоносимо за феновете? Защото, както продължава да ни казва този документален филм, той пресича червена линия, а именно, че всеки отбор трябва да може да се изкачи до самия връх само чрез представяне. Всъщност това са глупости на кокили. Игралното поле отдавна е наклонено в полза на отборите с най-дебели купчини банкноти.

Bradford Park Avenue или Blyth Spartans (да назовем няколко безпечни Bs) никога няма да се изкачат до върха, освен ако не се случи нещо противоинтуитивно – да речем, отегчен шейх реши да хвърли няколкостотин милиона срещу тях. Да се ​​преструваш на друго означава да си купиш лъжата в основата на тази програма, а именно, че футболните фенове се борят благородно с нечестивите плутократи.

Но тук е обратът. УЕФА прецизира плановете си за разширяване на Шампионската лига. Както Джонатан Лию твърди миналия месец в Guardian, което би могло да включва даване на места на исторически успешни клубове, които не успяват да се класират, което би го превърнало в суперлига във всичко освен по име. Това може да докаже, че битката на феновете да спасят душата на футбола миналия април не е била успешна, както се твърди в тази програма. И още по-лошо, че уж красивата игра стана хронично, може би непоправимо, грозна.